Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол,
трети, обсебени от човешка ласка, идват да я подушат, защото нямат у дома,
четвърти, обсебени от чуждия живот, наблюдават ли наблюдават, чакат човекът да се препъне, че да го осмеят, и да възвеличат собствения, който диша от чуждия.

И всичките до един обсебени от себе си.
Питат, за да чуят.
Помагат, за да получат.
Отмъщават, защото са били наранени.
И са наранени, защото им е било отмъстено.

Превърнали сме
живота в симбиоза на
его с его.
Една разяждаща симбиоза.

Защото ако моето его,
и твоето,
и нейното,
и неговото,
и така всички до едно
бяха цветя,
ние отдавна щяхме да сме
изгнили.

Отдавна не съм ви писала.
Сигурно защото
се бях обсебила
от себе си.

С любов,
Една сервитьорка