Къде стопи се аленият пламък,
кога изчезна нашата любов,
живеем в омагьосан замък,
живот безсмислен и суров.
Омразата сред нас върлува,
и няма лек ни там, ни тук,
щом твърде трудно ни се струва,
да стоплим с обич някой друг.
Сълзи блещукат във очите,
лицето сгърчено мълчи,
тук само болка се прочита,
и остър нож в дланта стърчи. ...