16 авг. 2022 г., 16:38
В гримьорната до рафта черен,
провиснали на закачалката,
самотни се поклащат те,
заедно със обувалката.
В толкова спектакли и турнета,
залите се спукваха от смях,
а днес на светлината бледа,
висят потънали във прах.
И сякаш времето е спряло,
и тишината сякаш плаче,
за скъсаните но вълшебни
обувки на един Палячо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация