Никога не я гледал влюбено,

нито й е подарявал рози,

а вместо туй, във времето прегърбено

пратил я е ТОЙ да се тормози.

Дали е някой сам съдбата си обичал?

Дали обичала е тя пък времето,

докато след живота си е тичал

всеки Жив под тежестта на бремето?

И ето я невлюбена и необичана,

но усмихната в поле от рози,

как ли не е тя наричана...

Съдбата тъжна е и нас тормози...

Р.S. Прости, Съдба! Приемам те такава! :)