15 апр. 2016 г., 20:41
Бях сред ангели в чисто бели престилки
и професор с наистина златни ръце.
С насъбрани у тялото черни горчилки,
довели ме тук на това дередже.
Под упойката бързо отпусках ресници,
светлините над мен се стопяваха в ритъм.
Приличаха сякаш на живи звездици -
такива ли бяха, не можех да питам.
Приспана сред ангели в бели одежди -
не помнех, не чувствах, не страдах.
Часовете раздираха всички надежди,
ала духом така и не падах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация