Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
24 окт. 2022 г., 17:57

Оцелял 

  Поэзия » Философская
509 1 4

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.

Самотен трън до черно овъглен,
небето гневно с гръм ли го удари?
Стотици врани – черни нестинари,
щастливи грачат и предвкусват тлен.

А някакъв цветец невзрачен там,
надига в пепелището челцето,
незнайно как, е оцелял, но ето,
за бъмбарче самотно той е храм.

Такъв е той – животът и комай,
когато всичко черно ти изглежда,
ако не губиш вяра и надежда,
поет ли си, такъв ще си докрай.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??