Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си,
спомени-скитници взривяват с взлом съня ти,
злобно в плътта ти забиват отровни стрели,
от раните до кокал черно безверие кърви.
Има дни, в които адът щедро отключва вратата
и с любезно лицемерие ти прави ехиден поклон:
“Заповядай, ела - казва ти - аз съм свободата
и безплатно е всичко в моя идеален дом!" ...