От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!

От празен поглед, спрял на тебе,

не се излъчва светлина!

А времето си е такова -

фалшиво, с нотка на тъга...

Изгубени в една безкрайност

и само хора без сърца...

Ограбени от свойта спрялост,

виним съдбата си и Бог,

но пак проблемът си остава...

загнезден в нас като порок.

Изкореняваме надежди,

а близки хора нямат глас,

но семенцето на тъгата

расте невидимо във нас...

Намерили веднъж успеха,

изгубили го сто пъти,

на гръб облекли сме утеха,

а дрехите са скъсани...

И устните ни пак нашепват -

"успях да преживея днес" -

"красиво" мото за човека,

оценката - отличен (6)!