В тихото ми място на дните
в моите мисли сама си стоя.
Разгръщам, като написан роман,
препрочитам наново и... мълча.
Кого съм ранила, бях ли добра?
Оцених ли приятел или не опазих
правото му на избор и свобода?
Когато любов от сърцето си давах.
Търся по страници своите грешки
на всяка мога днес да простя,
простено да ми е, по човешки,
от толкова обич, колко много греша. ...