Оценка

26 нояб. 2020 г., 14:36 2020-11-28T06:15:20+02:00

Поэзия » Любовная

501 0 2

В тихото ми място на дните
в моите мисли сама си стоя.
Разгръщам, като написан роман,
препрочитам наново и... мълча.

Кого съм ранила, бях ли добра?
Оцених ли приятел или не опазих
правото му на избор и свобода?
Когато любов от сърцето си давах.

Търся по страници своите грешки
на всяка мога днес да простя,
простено да ми е, по човешки,
от толкова обич, колко много греша.

На много любов всеки не носи,
щом в душата му има везни,
да отмерва, колко много е взел,
без да знае, че така е грешил.

Чувам гласа в тишината си
и зная, че днес никому не дължа.
След мен още свети следата ми,
и съм истинска по сърце и душа!