Очаква те паяжина

5 апр. 2017 г., 11:21

Поэзия

5.0 (21)

2475 10 13

Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно!
Сега чакам смисъл, увит във въпрос.
Без чувство мъглата ти просто угасва
и пагубен мрак е, а ти ходиш бос.
Не забравяй баща си! И майка си също!
Брата, сестрата, приятел добър.
А мен ме прегръщай! Сърцето ти, къщо!
Бях изгрев - сега съм стопанинът зъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Афера"
Январское утро

Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
Дорога 1985

Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »