Мълчалива е птицата нежна
и тази тишина във мен боли.
Летя устремена и копнежна,
а днес е пусто небето. И вали.
Лекокрила, стигаше звездите
изискан танц със пълна мощ,
прекрасна бе, искряха и очите,
сияеше лика и „В тази нощ".
Викам те, птиче лекокрило,
аз те очаквам, тъжна те зова,
шептя името ти нежно, мило.
Много тежко е за мен това.
Нощта е дълга, тъжна, тъмна,
осветявам пътя ти към дома -
греят за теб звездите... Съмна.
Оставам си в очакване, сама.
(а)
16.02.2007г
© Анета Саманлиева Все права защищены
Поздрав и усмивка.