Девил (Гардения )
16 60
29 апр. 2010 г., 08:42

Очакване 

  Поэзия » Другая
696 0 2

Очакване...
                       чакам...
От толкова време.
Усещам, че търпението е мой патент.
Дефинирах го, чакайки.

Премислих и целия си живот,

всяка една възможност,

всеки един вариант премина през очите ми,

а наяве нищо не се случи.
Преживях го сякаш. Но насън.
А после го забравих.
И никой нищо не разбра,
защото беше без значение.
Беше мой, личен, т. е. -
несъществувал.
Никога.
Чакам...
Свикнала съм вече.
Имам още много време.
Минути с всякаква форма се
търкалят пред очите ми.
Но и болка имам,
а с нея тягостно чувство,
че отново ще е само мечта.
Твърде много привикнах да сънувам.
Понякога е самотно,
но няма друга възможност,
когато другите бързат,
а ти не си ничия цел,
когато слънцето залезе,
без да си пристигнал,
остава надеждата,
остава да чакаш,
че някой ще дойде при теб.
Понякога очакването е смисъл.
Понякога е бреме...
             А аз още чакам...
                                  Отдавна...

© Гардения Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво стихотворение, самото чакане е вид надежда, която ни прави по издръжливи,стига само да не спре поривът на душата.Пожелавам ти го от сърце,да преоткриеш света по много красив и поетичен начин!Поздрав!
  • Гардения, страхотно е. Написала си нещо толкова истинско! Красива рисунка на чакането. Май смисълът е самото чакане. Поздрави, нека твоето чакане да не още много дълго
Предложения
: ??:??