jab4e (Саша Димова)
39 40
13 июл. 2007 г., 19:19

ОЧАКВАНЕ 

  Поэзия
856 0 4
Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината,
за споделените страсти,
за светлите лунни пътеки.
То свири на слънчева арфа,
рисува с цвета на реката,
играе с дъха на Земята,
обвива снага във дъгата,
заспива, пропъдило самотата.
Мълчанието ми - тъй истинно и свято,
разбрано, неразбрано,
смълчано, разгадано,
потайно и незнайно...
душата ми притихнала очаква!

© Саша Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се,че не си от многото, които пишат "аз те обичах, а ти ме забрави... и т.н." Очарована съм
  • Благодаря за цветните усмивки!
  • Прекрасно е! Сензитивна си.Дай Боже всекиму такова "цветно" мълчание.
  • Поздрави за прекрасното мълчание, което ражда такава красота
Предложения
: ??:??