И ето, погледът ми потрепва,

блясъкът в очите ми се завръща,

щом от ъгъла се покажеш

и симпатично ми си усмихнеш!

Как дланите ми всеки път очакват

с твоите да се целунат, пак отново

и отново...

Как едва не заплакват,

като се разделяме, пак отново

и отново...

Но те тръпнат за срещата поредна

и застиват в очакване...

да намерят следата безследна

на твоите длани така чакани!

И това се повтаря и повтаря,

и накрая кръгът се затваря.

В един кръговрат,

за който желая да има обрат!

Тези длани да не прекъсват

своята целувка...

и да се редят една след друга

прегръдка и милувка...