13 мар. 2013 г., 22:07

Очакване 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 3
990 0 1

 

Увиснала паяжина

в многоъгълния свят,

уловила в мрежите си 

белия ми ден.

Тишината ранена простенва.

Затварям в нея болката,

озъбено свирепа

в кристалната решетка 

на моята твърдост.

Извиквам търпението,

отново и отново

стискам устни.

Очакване.

Мълчанието кънти,

камбана, продънила това,

което наричам покой,

пропуква го с грохот.

Не се докосвайте до мене

с обич и сърце,

с устни от възторг 

и споделеност,

забравете ме,

не съществувам.

Не докосвайте

прозрачната същност на кристала,

скрил самотата на душата ми.

Може някое късче стъкло да ви нарани.

 

© Анна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изчетох те.
    Различни и дълбоки стихове.
    Може би ще се връщам...
    Благодаря!
Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »