Очакване

23 сент. 2009 г., 12:42

Поэзия » Любовная

561 0 4

Очакване

Тя с гръб стои и чака,

а времето безмилостно протака.

Тя стои и гледа към морето

как в пясъка играе си

на онези двама влюбени детето.

Тя сълзи в пясъка проронва

и част от него във водите се отронва.

Стои сама и чака,

а времето играе си като детето и протака.

Чака и гледа в далечината

кога ще види усмивката така позната.

Мисли, помни неговия образ,

който само в нейните очи е на показ.

Стои и чака времето да се сети

нейния любим да се върне да подсети...

че тя стои сама с гръб и чака край морето

на тяхната взаимна обич детето.

Но той все се губи и не идва,

а приливът приижда ли, приижда...

Слънцето вече изморено залязва

- морето с лъчите си остри прорязва.

Детето пясъчно, от мечтите ù

родено, се прибира

и заедно с последната слънчева

светлинка умира...

а тя стои с гръб и чака

той да не изпусне влака...

но времето като дете си играе и протака...

продължава своята игра

да разделя и събира

и усмивката от лицето ù да изтрива.

Но тя наивна стои с гръб и чака...

той да се върне...

... да не изпусне влака...

Cvetoslava (Цветослава Младенова)

2009-09-23T22:11:33+03:00

...за мен е голямо удоволствие да общувам с хора,като вас!Благодаря!!!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-09-23T22:06:13+03:00

И ние хванахме последния влах! Поздравление...Добре дошла!
Cvetoslava (Цветослава Младенова)

2009-09-23T21:46:22+03:00

...дали пък е така?Ако си заслужава и всичко е взаимно-да...но ако не е???...по-добре да си стоя сама край морето и да гледам на онези двама влюбени детето...
aborigen (Борко Бърборко)

2009-09-23T20:02:41+03:00

Няма какво да се протака.
Хващай влака!