Забравям те, нали така?!
Така се уговорихме
накрая...
аз бягам,
ти ме търсиш -
двама души пръснати в безкрая.
И губя се
сред многоточия, запетаи
и думите ми чезнат - неразбрани.
И търсиш ме
във чужди стаи,
в нечии очи, нечии сърца. Нечии рани.
И стряскаш се
от хилядите удивителни
напомнящи ти колко съм далечна.
Понякога изгасва огънят,
но остава искрата вечна.
Уплашено
обръщаш се
на всеки ъгъл,
очакваш
просто
... да ме срещнеш.
А аз, заключена във
многоточията,
усмихвам се
и чакам
за надежда.