11 июн. 2014 г., 22:30

Очакване 

  Поэзия » Любовная
5.0 (2)
1046 1 0
Заключих те дълбоко в сърцето си,
скрих те в душата от всички,
но намирах те сутрин в небето си
като облаче малко, самичко.
Пощурявах щом някой те пипнеше,
щом се взре в очите ти чудни,
вятър пазех край теб да не минеше,
да разрошва косите ти луднал.
Не поглеждах даже към слънцето,
защо са ми две слънца в синевата?
И заспиваше, спираше, времето
щом ме грейнеше с усмивка позната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »