очаквам те
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор
и впива жадни устни в минувачите небрежно
пейзаж
излязъл изпод четката на пролетта
наднича в песента на днешните желания
в градината цъфти и прецъфтява утринта
ухае на кафе
обречено да е мечтание
очаквам те
да се усмихнеш на света
разрошен в светло-синьото си детство
сплетеш ли плитките на палавата му глава
днес в невъзможното
ще спре поне едно вълшебство
* на Деси
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены