линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17 авг. 2014 г., 10:21

Очакване 

  Поэзия » Другая
656 0 15

Очакване

Безсъници, наричани със позабравените имена,

на спомени, с издрани лакти или колене,

надигат се на пръсти, ала няма как да хванат

онази сладост на хлапашките ми страхове.

 

Очите ми, препълнени с човешка врява,

се взират в непознатото небе за родните звезди.

Едва ли друго, лично мое, ми остава

освен да чакам пулсът ми и тях да подреди.

 

Където им е мястото. За да ги зърна.

За миг поне и после сладко да заспя

за да сънувам как, при тях, отново ще се върна

когато следващото лято викне ми: “Ела!”


* на Крикор Асланян и всички, които живеят, по свой избор, в емигрантство

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • И от мен поздравления!
    При такова време разделно, като настоящото, носталгията е за всички - за тези, които са заминали и са оставили свидни род и родина, и за тези, които са изпратили в чужбина свидните...
    Носталгично хоро... вече го играем в тишина, мълчешком и неподвижно... в душите си.
    Страхотен стих!
    С благодарност ((( )))
  • Страхотна изненада приятелко моя.Прекрасен стих, как хубаво си разбрала мъката, макар и дълбоко скривана от такива като мен. Благодаря ти.
  • топъл стих, вълнуващ... със сълзи в очите..
    и поздрав за теб, светла душа си ти..
  • Носталгията е новата стара болест на българите. И да, как мечтаем да пренаредим звездите в небето над нас, та да заприличат на родните. Много емоция си вложила в този стих, Светле!прочетох с удоволствие.
  • Благодаря за отзивите и оценките.
  • И аз често питам къде са моите звезди,
    а небето безмълвно и деликатно мълчи.
    Пак от очите ми се отронва сълза,
    а здравия дух ми нашепва да спра....
  • Много вълнуващо, привет!
  • Много добър стих!
  • Безсъниците раждат спомени...Красиво е, Лина!
  • Благодаря,Лина!Стопли ми душата и ме разплака!
  • "Очите ми, препълнени с човешка врява,
    се взират в непознатото небе за родните звезди."
    Развълнува ме... Поздрави на теб, на Крикор и на всички, които живеят в емигрантство!
  • спомените имат своята сила и красота, Лина...
    независимо къде се намира човек, но все си мисля, че емигрантите са много по подвластни на тях...

    поздравления!!!
  • Поздравления за човешкото взиране, Лина!
  • Да скъташ спомена за родното дълбоко в душата си и той да те топли и да ти дава опора за времето, когато си далече! Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??