Дали понякога ми липсваш не зная, питаш ли се това?
Когато бавно крача, наново под дъжда
и с бавни, тихи крачки минавам, покрай онова кафе,
стъпвам в локвите и бързам, уж съм добре…
Проснала ръка настрани, ловя капки със затворени очи.
Тайно надявайки се, тази ръка да стане ведно с твоята.
Изведнъж от нищото да се засмееш и да ме грабнеш на ръце,
и с пейзажа дъждовен да се слеем, да станем от капки на море.