Очакването

“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul.
Free me from this tomb,
light my darkness
make me (whole)…” Sopor Aeternus

През ноември ме попита,

дали би могъл да се слееш с дъжда

във душата ми...

Аз не ти отговорих... беше толкова рано!

Продължавах да плача... просто кимнах с ръка...

Сълзите от очите ми се превърнаха в сняг...

Нощите на самотата станаха светли завеси...

До прозореца на душата ми

стоеше тъжния праг

на очакването...

На сутринта се събудих,

някой беше изпил

чашата с дъжда от устните ми,

но си беше отишъл...

Завинаги...

дата: 10. 10. 2014 г.
автор: Моника Стойчева

Luna13 (Моника Стойчева)

2014-11-17T14:14:07+02:00

Сърдечни благодарности на теб, Жанет и на теб, Мина! Благодаря ви за оценките и коментарите!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-11-15T12:19:20+02:00

Тук идвам и си отивам вече N брой пъти.
Не знам кое точно ме дърпа, дали емоцията, дали друго... но определено ми хареса.
Да!
mimamina (Мина Конарова)

2014-11-14T13:25:16+02:00

Усетих болка по загубена любов, но има и малко надежда в очакването!Харесах!