Очакването приюти
Надежда –
дом тленен
на красавица
извечна.
Палава искрица
сред вихъра
на хиляди причини,
дошли
разумно
огъня ù да отнемат...
Очакването
вчерашния ден
се с нея
лута.
И в днешния
безволево
я води.
Останало съвсем
без сили –
и в утре
гледа
да я изпроводи.
Вечер, преди сън,
отпива
глътка светло,
руйно вино –
Надеждица
пенлива –
та утре...
Стига вече...
Остави ме...
Уморих се...
Няма вече накъде...
Умирам...
Тя,
умницата...
... се смее?!!
Та и там ли...
Тя...
... Живее?!!
© Калина Стоянова Все права защищены