На устните ми спря се самотата
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...
И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо... ...