Очи, защо ме предавате?
Защо сте тъй непреклонни, защо проронвате сълза?
Защо на чужди се вие отдавате?
Защо мечтаете за любовта?
Ах, клети... Нима не знаете че пак ще се удавите в тези тъжни мечти?
Мили мои, нима не помните колко много ви боля?
Нима не си спомняте, че живота в тях се разби?
Не се ли сещате за горчивата сълза?
Защо показахте вие моите чувства, защо ме издадохте?
Защо душата всеки път оголвате?
Нима вие, моите, ме точно предадохте,
нима мене ме прогонвахте? ...