Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове,
скрили в себе си стъпки на спомен,
а във скута им шарени хора
свойто тихо безвремие гонят.
И ухае небето на много,
много скъп и завърнал се повик...
Пак съм цяла. И всичко отново
тук е толкова, толкова мое!