juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
30 апр. 2010 г., 16:32

Очи на пролет 

  Поэзия
910 0 2

                           Тук се връщам, когато е топло,
                            във очите на спрялата пролет,
                            стари къщи обличат се в птици,
                            керемидено прашни и боси.

                            Под асмите белеят дворове,
                            скрили в себе си стъпки на спомен,
                            а във скута им шарени хора
                            свойто тихо безвремие гонят.

                            И ухае небето на много,
                            много скъп и завърнал се повик...
                            Пак съм цяла. И всичко отново
                            тук е толкова, толкова мое!

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Детството е птица, а завръщането към него е пролет!
    Много хубав стих!
  • Потопих се тук и ми стана толкова хубаво!
Предложения
: ??:??