Очите са до болка натъжени,
пробождани от старите ни спомени,
които са от времето тъй замъглени
и от многото сълзи проронени.
Очите вече виждат всичко в черно.
Пустеят, защото се загуби любовта.
Няма го кристалчето в тях вълшебно,
което даваше им светлина.
Очите са забравили да търсят.
Забравили са вече да блестят.
Не могат сивотата да отърсят
и с огънче отново да пламтят. ...