12 сент. 2007 г., 22:19

Очите ми 

  Поэзия
703 0 9
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.

Очите ми са тихо краеточие,
надплувало множенето на буквите.
И с просто, нетипично съзeрцание
прощавам изхабеното от другите.

Очите ми са тягост и олово
(отрано са изсъхнали сълзите).
Трагично преосмислям и отново
обяснявам на сърцето си щетите.

Очите ми въздъхват във нощта
(безкрайно наредила е звездите).
Очите ми,  прохладни от скръбта,
потапят се в умората на дните.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??