Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие
в сърцето ми стари рани дълбае,
зная гроба къде е и кръста,
но те търся в празната стая...!
Дворът пуст е и старата къща,
а очите ми онемяха от чакане,
всеки спомен ще скътам и връщам,
все едно, че си тръгвам разплакана...!