13 нояб. 2008 г., 15:40
Очите на иконата
Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била -
разказваше легендата на храма -
очите и оставяли следа,
от тях не можел никой да избяга.
Пристъпиш ли с избистрена душа,
помолиш ли за помощ и надежда,
признаеш ли пред себе си греха,
очите на иконата просветват. ...
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била -
разказваше легендата на храма -
очите и оставяли следа,
от тях не можел никой да избяга.
Пристъпиш ли с избистрена душа,
помолиш ли за помощ и надежда,
признаеш ли пред себе си греха,
очите на иконата просветват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вики Все права защищены
Предложения
-
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
-
Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
