Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите!
А нейната неонова душа
лети върху крилата на Орлите
сред писъка на шумни возила!
Посреща ме пак София – красива,
все тъй грижовна, както е била!
Но ти във този миг си най-щастлива...
защото се завръщам у дома!