RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
7 мар. 2019 г., 15:39

Очите стенат 

  Поэзия » Свободный стих
610 3 15

Посвещавам на Ива, която страда от АЛС-амиотрофична латерална склероза

 

Пропуках се.

Наложи се.

Показах голата си същност.

Останах безтелесна

безтегловна

безсловесна...

Ограбена

до невъзможност.

От избор,

от решения,

от гордост

и преструвки.

Очакването е безбожно!

Присъдата все още липсва.

Да се моля ли за прошка,

милост, чувство?!?

Не съм виновна

че съм жива,

че се случва,

и че искам!

Бреговете

не побират

изпепелените терзания!

 

Кога ще ме докоснеш?!?

Търся перспектива!

 

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Моята приятелка Ива страда от нелечимо неврологично заболяване, при което мускулите се парализират и атрофират. Тя не може да говори, да се храни, понякога трудно диша. Преди 1 година напусна Канада, семейството и синовете си и пропътува 2 денонощия в неистов дискомфорт, за да се върне у дома, за да издъхне тук, в ръцете на майка си и да бъде положена в топлината на родната земя.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Марко!
  • Написано по този начин, сякаш думите са въжета от страсти, преплетени и спускащи се надолу, стигащи до "Кога ще ме докоснеш?!?"
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря, Дора!
  • Изпращам цялата си положителна енергия и всички възможни красиви думи за - здраве! Докосна ме!
  • Благодаря, Руми!
  • Очите стенат, а душата вий от болка...прегръщам ви, за да ви дам от своя кураж и вяра!
  • Благодаря ви! Много е трудно да запазиш духа си в такава ситуация, дори вярата се изчерпва и остава само едничката надежда...Благодаря за милите думи!
  • Истински съчувствам и разбирам ,тъжно е и болезнено за душата !
  • Вярвай и се надявай! Стават и чудеса на този свят! Бъдете силни!
  • Хубаво и силно...
  • Благодаря на всички за съпричастността! Трудно е, а Ива се усмихва с очи и...чака...Тя ми показва как се живее.
  • Понякога се налага в този живот да претърпим голямо опустошение и страдание, за да се пречистим,да изплатим кармата си, за да ни се даде шанс да се родим отново, за по- добър и по- красив живот... Неведоми са пътищата на човешката душа и нейните опитности през вечността ... Едно знам.. Накрая всички заедно ще се реем из Всемира, който ще ехти от красивите песни на нашите души...
    Светъл път на Ива, и нека Бог да и даде сили и никога да не я напуска.
  • Изпепеляващи чувства! Бъдете смели!!!
  • Благодаря!
  • Трогателен жест е посвещаването на това стихотворение, Росилина, на болната ти приятелка. Дано Бог й помогне! Да се надяваме и на съвременната медицина!
Предложения
: ??:??