Очите ти ли са пак тези,
които ме зоват, ме викат?
Как едно тъжно мълчание в тях,
кара ме да крещя и страдам?
Ту си птиче малко, беззащитно,
ту си хала, ту дракон, ту виелица страшна,
ту крадеш ме, ту в огън ме гориш,
ту иглици от лед сърцето ми пробождат...
Коя воля може да ти устои,
как успяваш и да бягаш,
и да гониш и залавяш,
как може те усмири...