Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
7 дек. 2006 г., 11:10

очите взират се... 

  Поэзия
524 0 3

До пръсване очите все се взират,
от чакане, понякога се сбръчкват дните.
издялкана кора на  борове... сълзи,
изплаквайки се в  студове, застиват.
А зимата съблича, като хала
завивката от есента мъглива.
Разпръсва с белотата си листата
и те изгниват зъзнейки...
Дори във най-студени зимни дни,
по клони черни, ражда се надеждата,
малка скрита пъпчица на върха...
напролет цъфва в докосване на слънцето.
Разцъфналите бели цветове, ухаещи...
до пръсване, очите търсят да намерят
във съня си. Проплакват отронените
спомени... очакващи във пролет сбъдване.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??