Както стоях и си чупих бадеми,
лампата ми светна изведнъж...
А тва рядко ми се случва на мене.
А от идеи във главата ми валеше дъжд.
Замислих се - човекът е един бадем.
Отвънка хубав, а от вътре - гад.
Или външно грозен, та са къса,
а отвътре хубав е и млад.
И все по-хубави избирам,
а пък като ги изям, ми горчат.
И чудя се що все такива ги намирам.
А не може ли някак си да се подсладят? ...