kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
29 апр. 2007 г., 00:51  

Ода за бирената бутилка 

  Поэзия
612 0 5

 

Ти си моя спомен -

моята съдба.

 

Ти си мойта болка,

люта и тъга.

 

Аз живях със тебе -

беше ми добре.

 

Но, защо олекна,

мойто портмоне?

 

Ти излъчваш, скъпа,

странен магнетизъм.

 

Гледам те и чувствам,

как във фетишизъм

в мен страстта прераства

и се преобръща...


Чувството нараства -

в болест се превъща.

 

И във мен садизъм,

бавно се надига,

че от мазохизъм,

май ми се повдига -

днеска ще те счупя

в някоя стена!


Утре, преминавам -

само на боза!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти ме кефиш максимално, въпреки че не бих казала че стиховете ти стават.
  • Да живей бозатаааа...

  • И бозата е вкусна!
    Поздрави!
  • Мн яко! Радвам се, че ти се повдига от мазохизма, аз вчера писах една тема в блога, в която лекичко засегнах мазохизма, а днес попадам на такъв интересен стих!
  • Браво!
    Само така!
    Правилно решение си взел!
Предложения
: ??:??