mislitel (Георги Каменов)
1172 11266
4 янв. 2020 г., 12:56

Ода за дъртио пърч* 

  Поэзия » Пародии
839 0 4

До дуваро ми клечи

дъртио му пръч съседски, 

блещи своите очи

и избиват го кумплекси. 

 

Спомня си козици млади 

от години веч далечни, 

и брадата своя глади

в спомени за бозки млечни... 

 

Веке знае, го небива, 

но се фали, пуст дъртак, 

че мой йощ да го набива, 

па я се смея... под мустак... 

 

Който сака, да му верва

(но не съм един от тях)

че е цар у тази ферма,

а покрит му е... със прах... 

 

Даже жал ми е за него -

Стария му пърч драглив, 

страдащ от безумно его, 

но да ни е здрав и жив!

 

Шот без него, че е скука... 

Кой ще прави веселбата?

Кукувицата му кука

вместу мозък... у главата... 

 

Е, единствено вонята, 

малко дразни сички в двора, 

че смърди до небесата, 

но пък нека бъдем ора!

 

Ще ползваме... противагази... 

Ще търпим и ще го фалим, 

че сички с мнение он мрази

и бързо включва се и пали... 

 

А е дърт и ме тревожи 

да не изгърми сърдечно... 

Да сложим, братя, кози кожи, 

с молитви да живее вечно!...

 

Пък нека мека и се фука, 

че още прави... оня грях... 

И всичко в фермата, че чука... 

Ох, спирам, че паднах от смях!

 

15.09.2014.

 

Георги Каменов 

_________________________________________

* - Пърч/пръч - коза от мъжки пол, демек... козел :0))

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??