ОДА ЗА ГОСПОДИНА С ГЕГАТА
(посветено на един... мЪдър-атор и на всички любители на безхаберието)
Дойде от Север, край реката Янтра,
в подножиетo на Стара планина.
Бос, гологлав, но осенен от мантра:
Кариера да направи във града!
Разхождаше се с гега. Връз-голяма.
(Навремето пасял рогат добитък).
Но нищо срамно в таз подробност няма!
... Проблемът бе в ума му. Беше плитък!
Ала Съдбата беше благосклонна,
подбутна го и взе, че се намести
(със гегата) в админската колонка
да редактира поетичен вестник.
Ни беше чел Илиада, ни Отело,
но уреди го негов бивш колега
(продавал лани млякото на село,
но днес и той със сан „редактор с гега”).
И тук пак срамно няма, че не може
очи за красотата да отвори.
Проблемът бе, че нищичко не вложи
във длъжността си да е отговорен.
След ден-два се почувства някак важен,
омръзна му творби да редактира,
и ей-тъй – важността си да покаже,
реши да пробва своята секира.
Май беше гега? Вярно! Извинете...
Аз... малко афектирано говоря
и пообърках леко редовете,
защото бях свидетел. По неволя.
Та, онзи ден дойде един поет,
Душата си във стихове остави
и господинът с гегата, напет,
реши от нея кошче да направи!...
Със ужас го попитахме „ЗАЩО?”,
това бе грозно, крайно нелогично!
Погледна безхаберно под око
и рече само: „Сорка, нищо лично!”
Било му скучно, а и „К’во пък толко?”
защо да се хаби да размишлява
или да се вини за чужда болка
щом триста лева месечно му дават?!...
... На господина с гегата е лесно.
(Виновните невинни все остават!)
И все ще има някой дето меси
и храни тоя, що не заслужава!
...
Та, публикувам своята творба
със риск (човекът с гегата е тука!)
Дано да му събудя Съвестта
преди да я захвърли на боклука!
Павлина Соколова
П.П. - Държа да се знае, че мЪдър-атора, за който е написан стихът, не е от този сайт!
© Павлина Соколова Все права защищены