Да напишем ода и за мъж.
За онзи мъж
който не се бои да ходи гол под дъжд.
Който добре изглежда бяло,
а силата пробягва по смуглото му тяло.
За онзи мъж нехранимайко.
За онзи, който е всезнайко.
Философията за него е любима и жена.
Любовта му няма никаква цена
А ти желаеш го...
И аз...
И тя...
Желаеш в легло от пурпурни цветя
да го приласкаеш...
Приласкаеш, обладаеш...
Мечтаеш тялото ти да скимти,
да се вие бясно под неговите зелени очи...
А вместо това думата му
с удар от камшик свисти.
Сълзи солени смесват се с кръвта.
Не ти,
не аз съм негова жена.
Но как боли...
Сърцето ме боли...
Как искам зеленото в едни очи
с любов за мене да блести.
И този млад Федон
да бъде роб на Купидон.
А той умее да танцува.
Ритъмът във вените му тъй лудува.
Той може поезия да шепне,
по-красиво от вятъра
роза на прозореца да лепне.
Той може лъстиво да говори.
Сърцето на ледена кралица да отвори,
Ти пази се!
И аз...
И тя...
Вече робини сме в любовната игра.
А Федон-Аполон смее се предизвикателно.
Това за неговото его е ласкателство.
Ще страдаш ти.
Може би и аз...
И тя...
Няма да съм слабата жена!
Няма раните на сърцето да покажа!
Няма властта ти над мен да докажа!
Няма да плача...
Обещах си.
Няма да плача...
Просто ще пристъпя пак в здрача.
Ще затръшна вратата на отворената си душа.
И пак ще бъда студена,
недостъпна,
желаната жена.
Ще накажа други вместо теб.
Ще ги накарам да се каят
за сърцето ти от лед.

27.03.2005
Pancharevo