Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
22 нояб. 2013 г., 18:42

Ода за първите 

  Поэзия
800 0 4

 

Някой е умрял от глад, преди да разберем

как от жито да омесим хляб.

Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,

за да помним ужас от пожар.

Някой е загинал под лавина в планина,

за да имаме от нея страх.

Някой вече полудял е нейде вместо нас,

с наша доза кокаинов прах.

 

Някой е проклел една надежда да умре,

за да знаем колко ще тежи,

ако ние някоя надежда прокълнем,

вместо някой да я доближи.

 

Някой е убил и е живял и след това.

Някой много смел е скъсал тънка тетива.

Някой е отровен нявга с първата стрела.

Някой е пропаднал страшно с восъчни крила.

Някой е грешал.

Някой е умрял.

Друг е доживял.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Някой....
  • Много тежък стих и много си казал с него, както и много премълчал!
    Поздрав!
  • "Някой е проклел една надежда да умре,

    за да знаем колко ще тежи,

    ако ние някоя надежда прокълнем,

    вместо някой да я доближи."

    Предпазливост родена от страха,
    а той от опита горчив на всичко първо.
    Страхливият успешно доживява
    не мислейки за слънцето...
  • Тъжно!
Предложения
: ??:??