aborigen (Борко Бърборко)
321 4939
31 июл. 2009 г., 19:39

Ода за Задника 

  Поэзия » Юмористическая
3129 0 26

Части всевъзможни са възпявани –

устни и очи, коси, снага...

Но защо ли винаги забравян е

Символът човешки досега?

 

Задникът – залог за перспектива.

Задникът – без него накъде?

Щом усърдно го въртиш, те бива.

Иначе накратко – не предеш.

 

Че опира що ли не до задника?

Той начало е на всеки път.

И двигателят е, и наставника.

Задникът – това е то светът.

 

        Задници, задници, задници –

        бизнес, контакти, игри.

        Някои връзват с тях надници,

        други – ума ти дори.

 

Този все задника си натиска,

онзи не си го мърда въобще,

трети на задника му не стиска,

четвърти пази го, ще-не ще...

 

Клюки, та одумки, та... Що акане

върху него се изля до днес.

Ала стига! Не клоака, не –

Задникът е символ на прогрес!

 

Как ли да е именно „отпадника”,

като е с такъв приоритет?

Изясни се вече тя – чрез задника

най-добре върви човек напред.

 

         Задници, задници, задници –

         всичко по ноти върви.

         Пълен животът е с празници.

         Задник да си – се ла ви!

© Борко Бърборко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??