16 авг. 2024 г., 06:20

Одеялото на покварената нощ 

  Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая
311 1 0
Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя,
само за това, че сме семейство?
Гърча се, опитвайки се да заспя,
ала мислите натрапват ми се нелюбезно
и луната гледа ме как в леглото се въртя,
"Не!", гръмогласно крещя
и не мога да го отрека,
че нощта ми се струва като безкрайност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Все права защищены

Предложения
: ??:??