(откъс)
...
Уви, читателю, напразно се тревожиш –
да следвам стъпките на слепия* не смея
и знам добре, че днес едва ли някой може
да дочете до края втора “Одисея”*.
Но пътят ми през времето съвпада зримо
със лъкатушната следа на Улис* в мрака –
знам, всеки своя лична одисея има,
свой тежък жребий, своя слънчева Итака...
Веднъж в живота под платното сяда всеки
и даже без да вдига котвата – поема ...