14 янв. 2016 г., 23:59
Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна...
Къде се изгубих,
защо - не е тази играта,
която ми подхожда
да открия най-същественото...
Оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време -
сега в нозете си гледам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация