Остарява във мен непознатата -
да се сбъдне, навярно, по-ничия.
В две посоки избродих земята:
да се върна поисках, различна.
Вярвах, пак ще огрее звездата ми -
и далечна, и неуловима.
Приземена била съм. Все някога,
може би и за тебе любима...
Светлина, отразена в росата,
заслепява за миг и... изтича:
отмини - аз съм тази, която,
с невъзможна любов те обича!