Огледало

16 мар. 2023 г., 18:14

Поэзия » Любовная

494 0 0

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?

Произведение участвует в конкурсе: