30 мая 2007 г., 14:11

Огледало 

  Поэзия
1248 0 13

 Огледало

Косата ми проблясва. Сребърна.
Очите - уморени са, но живи.
Отдавна не се чудя - сигурно е,
че всяка нова възраст е красива.

На снимките изглеждам грешно млад.
По-тъжен (и по-близък!) съм си днеска.
Е, няма как. През лудия ни свят,
веднъж преминал - ставаш на гротеска.

Косата ми проблясва в светло сиво.
Сърце ми плаче, но е все тъй живо.
И радост кимва плаха и игрива,
Че Обичта - с годините - не си отива.

23 ноември 2001, Каримун                

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??