22 июн. 2009 г., 17:47

Огледало 

  Поэзия » Другая
3738 9 39



Не бях виждала такива очи,

по-весели от глъчка в лунапарк,

две бистри езера под две дъги,

не различаващи другар от  враг.

 

Не бях срещала подобни очи,

с пламтящи, вихрени огньове…

Без спомен за отминали сълзи,

без ярост, мъка и окови…

 

Не бях се вглеждала в тези очи,

но зърнах ги случайно в огледало.

Събрали бяха милион тъги,

а отражението беше… онемяло.



П.П. На М., защото видях себе си в очите ủ...

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??