Претвореният пясък
всичко показваше,
което виждах сега.
Среброто блестящо
дела претворяваше,
захвърлени с лека ръка.
Занемареният грях
се превръщаше в огън,
изложен на тънкия пласт.
Прилежно направен
и фино изгладен,
ковеше студената страст.
Бездушният кварц
моделираше истината
в безвкусни, гротескни лъжи.
И дори да се виждах,
че тялом съм същият,
сърцето маскарад сътвори.
Огледалото само нанесе
прозрачните щрихи,
посочени тихо от мен.
И така си припомних
с тъга и тревога,
че любовта е вопъл студен.
© Георги Бъчваров Все права защищены