29 сент. 2009 г., 01:04

Огледало Любов 

  Поэзия
520 0 7

Любов във чаши няма да налея,
че в тях наливам други питиета.
За нея мога песни да запея,
а също да напиша и куплети.

За нея мога тихо да разказвам.
Тя не обича шум и олелия.
Аз, близостта ú с мен, ще я показвам -
не съм себеобичащ да се крия.

Тя винаги ще бъде във очите,
та, който ме погледне, да я зърне.
Ще бъде смисъл в нощите и дните.
Кадем ще е на утрешното сбъдване.

Щом видите усмивката красива
дори и да съм сам, ще разберете,
че тя е в мен и много е щастлива.
Не я търсете, моля ви, в ръцете!

Невидима, изпълва ме изцяло
и с мисълта ми често се пилеят...
Дори не ми е нужно огледало.
Аз вече се оглеждам само в нея.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??